Хора на България.

Според  2001 преброяване на населението, Българското население е главно етник Български (83.9%), с две значителни малцинства, Турци (9.4%) и Ром (4.7%). От  оставането на 2.0%, 0.9%  са разпределени между някои четиридесет по-малки малцинства,  най- многобройни от кои са  Арменците, Руснаците, Vlachs, Кримските Татари, Karakachans, Macedonians и Евреите;  хората кой  не  обявеха техния ethnicity е 1.1% на  сумарното население. В  периода между 1985 и 1989,  комунистическото правителство на България предприета решително да асимилира  Турското малцинство на страна. 

След  въведението на  новите закони в 1985,  Българското правителство забрани образование в  Tурция Езикът и търси да изтрие Турска култура и идентичност. Турските имена  бяха насилствено променени на Славянски неща и някои 300,000 етнически Турци емигрирани постоянно на Турция в светлината на  тежко преследване. Тези закони  бяха отстранени след  промяната на демокрация в  ранните месеци от 1990. Българинът, е  главния-език от 84.8% на  населението; това е  член на  Славянските езици. 

Българинът е  единствения официален език, но другите езици както например Турчин и Romani, и  са говорени съответствие плътно на етническа авария. Най- Българи (82.6%) са, поне номинално, членове на Българската Православна Църква,  националната �зточна Православна Църква. Другите религиозни имена включват �слям (12.2%), различни Протестантски имена (0.7%), Римски Католицизъм (0.5%), с другите имена, атеисти и незаявена изчисляваща Калифорния. 4.1%. 

Според  athe caried на  преброяването на населението вън от в 2001  населението  в това време бе приблизително просто под 8,000,000 хора. Сега в 2006  населението е по-близо до 7,500,000 като по-млади хора глава за  по-големия печелещ потенциал от другите Страни. От  приблизително 7,500,000 хора в България около 1,500,000 от тях живи в  главна София, тази фигура е увеличена от няколко стотици хиляди от  хората , че пътуват за  работа в София, привличане от  проучването на по-високи заплати и  повече "Материал" Образ на живота.

Език.

 Планът от  азбуката е производен от  ранната Кирилица, себе си  производна на  Glagolitic азбука,  унциален курсив на  деветото столетие обикновено вярвано на двама братя от Солун, Сент Кирил и Сент Methodius.  Glyphs в  Кирилицата са, обаче, главно Византийско Гръцко писмо. Някой от  тях, особено онова представляване звучат което  не  съществува в средновековния Гръцки , не  съхранява техния Glagolitic форми. 

Докато това е широко прието , че  Glagolitic азбука  бе изобретена от Светии Кирил и Methodius,  началата на  ранната Кирилица са все още  източник на  много дискусия. Макар, че това е обикновено приписано на  Сент Клемент от Ohrid,  Българският ученик от Сент Кирил и Сент Methodius ,  азбуката е по- вероятен За да има да се е развил в  Preslav Литературно Училище в северо-източна България, къде  най-старата Кирилица вписвания  са били намерени, датират от  940.  Теорията поддържа не е от  факта , че  Кирилицата почти напълно замени  Glagolitic в северо-източна България още през  края на  десетото столетие, докато  Ohrid Литературния Schoola€”където workeda€ на  Сент Клемент ”продължи да използува  Glagolitic до  дванадесетото столетие. 

Между  причините за  замяната на  Glagolithic с  Кирилицата е  по-голямата простота и спокойствието на използване на  последната и неговата близост с  Гръцката азбука, която  бе добре осведомена Първа Българска �мперия. 

�ма  също така другите теории относно  началата на  Кирилицата, а именно , че  азбуката  бе създадена от Сент Кирил и Сент Methodius сам по себе си, или това това предшествува  Glagolitic азбука, представлявайки  "преходен" етап между Грък и Glagolitic курсив, но тези  е била широко опровергана. Макар, че Кирил е почти  разбира се, че не  автора на  Кирилицата, неговите съдействия на  Glagolitic и следователно на  Кирилицата е тиха разпозната, като  последна е наречена на  него. 

 Азбуката  бе разпространена заедно с  Стария Църковен Славянски liturgical език, и  азбуката използвана за съвременен Църковен Славянски език в �зточните Ортодоксални обреди все още има сходство с ранна Кирилица. Обаче, над  следното на десет столетия,  Кирилицата приспособи към  промени в  говорен език, развити регионални изменения да подходят  отличителните черти от национални езици, и  бяха подчинени на академични реформи и политически укази.